Грузулака заръча: – Да не стъпва дори
и кракът ви във тъмните гъсти гори!
– А защо не? – Защо ли? Защото тогава
ще ви погне голямата мишка кафява.
– Веднъж я видях – Грузулака добави.
– Изминаха много лета оттогава.
– А какво представлява бе, тате, каква е?
Зла, свирепа и страшна ли? – Един дявол знае...
– Позабравил съм – рече Грузулака отнесено.
Замисли се и по тила се почеса...
