Кои играчки имат място в детската стая и кои е по-добре да избягваме (Интервю)

И ние като повечето родители срещаме проблеми с трупането на играчки, към които децата ни бързо губят интерес. В търсене на повече информация по темата, попаднахме на много интересно интервю с професор Андре Франк Цимпел* - немски психолог и специалист по детско развитие. Отговорите на най-интересните въпроси преведохме и публикуваме тук.

- Г-н Професор Цимпел, защо въобще играят децата?

- В играта децата разгръщат въображението си, което е изключително важно за умственото им развитие. Защото само чрез игрова фантазия момичетата и момчетата могат да влязат в различни роли, да бъдат каубои или принцеси, или пък коне. Това означава, че в играта децата тестват кои са и кои искат да бъдат те. Играта е основна съставна част на личностното развитие. 

- Малките момичета и момчета нямат ли си по принцип развинтена фантазия?

- Може и да е изненадващо, но в началото децата разполагат с ограничено въображение. То се развива едва в игрите. Ще Ви дам един пример: казваме на възрастен да си представи мислено образ на кола – това няма да е никакъв проблем за него – едно малко дете обаче не е в състояние да го направи, макар и много пъти да е виждало вече коли. То се нуждае от помощно средство, с което да си оформи представата: играчка. Играчката е всъщност вид опора за фантазията. Тя му помага да си представи как би изглеждала колата, къде се движи, кой стои вътре.

- Има ли смисъл да предлагаме много играчки, за да стимулираме всестранно фантазията на децата си?

- В никакъв случай. Ние установихме, че детските стаи, които са претъпкани с кухни, вертолети, коли, понита и пиратски кораби дори могат да стресират децата. Причината: ако една играчка има значение за детето, то тя е свързана винаги с подкана. Тя си настоява всячески: Прави нещо с мен! Последствието: започне ли детето да се отдава на една от играчките си, след известно време някоя друга ще започне да предизвиква вниманието му. По този начин детето винаги ще бъде прекъсвано и разконцентрирано, никога няма да може да се задълбочи в една игра за по-дълго време.

- Колко играчки трябва да има детската стая?

- В предучилищна възраст са достатъчни съвсем малко на брой. Нашите изследвания показват, че повече от 4 играчки могат да изискват прекалено много внимание от някои деца - но да са четири, които детето действително използва. Не се различават от играчките за декорация, които не се играе. Освен това децата са достатъчно изобретателни и от всичко възможно могат да направят играчка, един клон може да се превърне в рицарски меч, кутията за обувки в замък, корковата тапа в съкровище. Всяко домакинство и всеки двор предлага достатъчно материал. Често купените играчки, особено претрупаните, осакатяват детската фантазия вместо да я окриляват.

- Можете ли да го обясните по-подробно?

- За да могат децата да са гъвкави и креативни в развитието на въображението си, от решаващо значение е играта да протича възможно най-свободно. Много от играчките обаче имат недостатък, а той е, че ограничават фантазията. Често причината са дизайнерите на играчки, които разгръщат своята фантазия, но с това не дават възможност на децата да развият собствените си представи. Например, ако една кукла е снабдена с прекалено много аксесоари и дрехи, на детето му липсва предизвикателството да доизмисли допълнения, да си представи кой би могъл да е зад този образ. Дали ще е бебе, индианец или принцеса. За умственото развитие е от особено значение да учим на тази мисловна гъвкавост. Изследванията показват: който в предучилищна възраст е имал възможността да играе свободно, на по-късен етап от живота си е в състояние, да подхожда креативно в трудни ситуации, да търси алтернативни решения – например при конфликт или професионален стрес.

- И бебетата ли имат нужда от стимулация чрез играчки?

- Новородените на първо място са зависими от социалния контакт с другите хора. Но много бързо става важно и трупането на разнообразен опит с предмети. Първата игра се състои в това да се поднасят предмети към устата. Защото това е предизвикателство за бебето, което то може да преодолее. То вече е в състояние да си вземе храна и сега опитва, дали може да сложи и нещо друго в устата си. Ако се справи, е щастливо. Тогава това е една вълнуваща игра. Това означава, че бебето се радва на неща, които са нови и още не познава. Това може да е например малка топка, гризалка, кубче.

- Какво друго ще му е интересно?

- Кaто цяло всичко, което постига въздействие. Например предмети, които издават звуци, които тракат и дрънкат. Първоначално бебето би вкарало дрънкалката в устата си. Но когато родителите му покажат, че с тази дрънкалка могат да се правят други неща, неговото любопитство ще бъде събудено: тогава то скоро само ще пробва да извлече звука от дрънкалката и в бъдеще ще се опитва от всички предмети да изкара тонове. Една игра винаги трябва да е стимулираща: родителите показват нещо, което бебето днес още не умее, но утре ще научи. Играта е добра тогава, когато детето може да се почувства с една крачка по-напред.

- От кои играчки децата извличат най-много полза?

- Децата трябва да имат поне една кутия с кубчета и поне една топка – това са класическите играчки. Защото тези играчки не са ограничени във възможностите им за приложение, предлагат много опции за употреба. Един куб/конструктор дава на детето свободата да го използва според собствената си представа. Освен това трябва да има дъска или стена, на която да се пише и рисува. И както споменахме вече нещо, което издава звук. Най-добре музикален инструмент, който е опростен. Също така е добре децата да имат контакт с нещо живо или поне с предмети, които символизират живи същества – фигури на животни или меки играчки.

- Защо плюшените играчки се радват на такава популярност?

- Те са меки, имат често козина и действат успокояващо, дават утеха. По време на еволюцията човекът най-вероятно е поддържал винаги близък контакт с животните. Този архаичен модел се предава. И за това е разбираемо, че момичетата и момчетата често изграждат вътрешна привързаност към плюшено животинче, което ги придружава през цялото детство – дори и тогава, когато вече то самото е много използвано и има доста щети по себе си. Въпреки че плюшеното животинче е само предмет, то се превръща в представите на детето в едно живо същество, което служи като пазител, приятел, спътник в играта, помощник при заспиване, утешител. Добре е малките деца да имат контакт с различни материали, за да могат да развиват усещане за сетивата си – естествено със знанието, че тези материали не са опасни.

- Какво мислите за играчки, които предлагат интеракция – например кукли, които говорят?

- Тази тенденция изглежда обещаваща, а техниката става все по-добра. Недостатъкът е: чрез една говореща кукла не стимулираме фантазията на детето. Ако то не може да влезе в ролята на куклата и да говори, тогава тази играчка не изисква от детето развиване на говорни способности, напротив дори го забавя в това отношение.

И за нашите потомци често дори е по-важно да разберат начина на функциониране на една говореща кукла, отколкото да играят с нея. На ранен етап децата осмислят причинно-следствени връзки, за това как е създадена такава кукла, от къде идва гласът. Искат да разнищят тези въпроси. Това означава, че са склонни, бързо да разрушат играчката.

- Как стои въпросът с играчките оръжия?

- Родителите не бива да гледат на това само от перспективата на възрастен. Едно момче, което играе с лазерен меч или играчка пистолет, не става задължително насилник. Всички опити да се направят подобни връзки, са претърпели провал.

Човек трябва по-скоро да си зададе въпроса, откъде идва желанието да се занимава с лазерен меч. По принцип зад това се крие нуждата да бъдеш забелязан и респектиран. Едно дете, което се въоръжава, иска да бъде взето насериозно от другите, да изглежда по-голямо. Този опит може да окаже положително влияние върху развитието му.

- А какво ще кажете за това, че момчетата играят само с рицари и пирати, а момичетата с феи и принцеси?

- Страхът от клишета е неоправдан. Децата трябва да познават клишетата, за да могат да ги превъзмогнат в един момент. В играта те изпробват общоприетите и добре познати ролеви модели. Едно момиче, което иска да има розова стая и да се обгради от феи, не е задължително да стане домакиня на печката.

Напротив: ако аз се опитам да огранича потомството си да изживее клишетата игрово, то така ще събудя интереса им на по-късен етап. В един момент чрез играта ролевият модел ще стане скучен. Тогава децата ще бъдат свободни да се разграничат от това. Моят съвет е: не се месете прекалено много.

*Професор Андре Франк Цимпел – немски психолог и специалист по детско развитие. Следвал е математика, изкуства, графика, социална педагогика, психология и неврология в Лайпциг, Берлин и Магдебург. 

Източник:

https://www.geo.de/magazine/geo-kompakt/13454-rtkl-erziehung-spielzeug-was-ins-kinderzimmer-gehoert-und-was-besser