Живееше вещица
мила и кротка.
Тя имаше пухкава
питомна котка
на черни райета,
с очи ококорени.
И шапка,
която стърчеше нагоре.
И котката мъркаше
силно, доволно,
и рижата вещица
хвъркаше волно,
метлата щом литнеше
в полет щастлив
по-бърза дори
и от вятъра див...
„Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са сътворили ново съкровище... Направо сме влюбени.“
