Разговор с Александра Колева, авторът на "Аз съм българче"

В разгара на лятото във Варна поканихме за интервю Александра Колева. Този разговор е част от рубриката ни запознанства с писатели на детски книги, които можете да откриете при нас в Трийхаус. Приятно четене!

- Александра, здравей! Би ли се представила с няколко изречения пред
нашите читатели?

Казвам се Александра и съм мечтател. Мечтая, за да сбъдвам и сбъдвам, за да направя място за нови и още по-смели мечти. Имам прекрасна дъщеря на 7 години и тя е най-голямата ми сбъдната мечта.

-        Смяташ ли, че българският родител чете достатъчно на децата си?

Категорично не. Българският родител нe чете достатъчно на децата си. В този контекст обичам да използвам едно клише от Айнщайн: Ако искате децата ви да бъдат умни – четете им приказки, ако искате да бъдат много умни – четете им много приказки. Книгите са ключът към въображението, а то е основен източник за развиване на умението да вземаме решения и решаваме проблеми като възрастни. Вече сме свидетели на едно поколение, което не се справя добре с тези основни житейски задачи, а то от своя страна е на път да отгледа следващото такова поколение, което ще бъде още по-ограничено и от това на родителите си. Книгите са онова, което може да наруши порочния кръг, предоставяйки на децата един паралелен свят, в който да мечтаят и сбъдват като упражнение за светa на възрастните.

-        Какво мислиш за съвременната детска литература в България?

Детската литература в България набира скорост и популярност сред читателите в последните години и това е просто прекрасно. Не бих казала, че всички четива са достатъчно изпипани. Цените често не са по джоба на много потенциални читатели, но книгоиздаването е в криза от години, така че това е в реда на нещата. За съжаление, въпреки многото програми за финансиране от Министерството, много читави ръкописи остават неиздадени. Онова, което се издава в България е най-често онова, което би имало „гарантирани продажби". Докато не превъзмогнем този момент, пазарът на детската литература няма да предлага достатъчно диверсификация, колкото е необходима на малките ни читатели.

-        Как се появи идеята за създаването на „Аз съм българче"?

„Аз съм българче" бе личен проект на мен и моята дъщеря. Бяхме затворени у дома в началото на пандемията и използвахме времето ползотворно. Възрастта й към онзи момент предполагаше запознаване с традиции и обичаи, а всички знаем, че това се случва леко и приятно, когато е поднесено забавно и творчески. Създадох книгата за нея, а издателство „Екрие" бързо откри потенциал в нея и пожела да я издаде за по-широка аудитория.

-        Имаш ли любими детски книги в домашната библиотека? Кои са те?

Аз съм привърженик на класиките. Детето от своя страна избира книгите си по персонажите в тях. В момента на почит е „Ветман" за бъдещата ветеринарка.

-        Знаем, че тази година ще имаш първокласничка? Според теб необходимо ли е децата да умеят да четат преди училище или азбуката трябва да се учи именно в класната стая?

Не съм привърженик на предварителната подготовка на детето у дома. Детството е детство, за да играем, да се смеем и да създаваме спомени за цял живот. Четенето на приказка за лека нощ или енциклопедия в търсенето на отговор на въпрос е нещо, което правим заедно. Пазя връзката родител-дете и не настоявам на всяка цена. Все пак, на училище ще ходи цели 12 години, а толкова мъничка ще бъде само 7. Ако не друго, то поне няма да й е скучно в първи клас.

-         Ще споделиш ли някой съвет за родителите на първокласници?

Днешният родител е свръх грижовен. Не пишете домашни с децата си. Могат да се справят сами, стига да им се наложи. Не организирайте целодневна анимация за децата си под формата на купища занимания в подредена програма. Оставете ги да скучаят, за да стимулирате въображението им.

- В момента темата за отменената „Алея на книгата" във Варна набира скорост. Според теб старата локация подходяща ли е?

Алея на книгата ще има. Потенциалната й отмяна се споменава всяка година в последно време. Не знам каква е целта. Аз лично съм традиционалист. Обичам мероприятията да са ежегодни и все на същото място. Изграждам връзка с мястото, с атмосферата. Обичам това събитие. Вълнувам се и планирам бюджета си месеци предварително, за да съм сигурна, че ще имам ресурс да се развихря. Пазаруването на книги при мен е на ниво страст.

-        И последен въпрос - какво е за теб Варна?

Като ученичка участвах в проект „Успех", направление история по европейска програма три поредни години. Разучавахме и разкоствахме града в много измерения. Имахме възможността да водим и обиколки на гостуващи туристи. Знам много повече за Варна, от колко вероятно бих могла да се сетя в този момент. Използвам възможността да поднасям знанието и на дъщеря си, когато се отзовем на подходящо място, като винаги започвам с „имало едно време". Комбинацията от разказване и разглеждане дава основа на интересна беседа и е повод за почивка на някоя пейка, когато тротинетката ни натежи.