Търсете силните страни на децата и ги окуражавайте (Интервю с детския психолог проф. Манфред Дьопфнер)

Прекалената любов, грижа или прекалено високите изисквания може да се окажат вредни за децата. За този баланс във възпитанието говори журналистката Мари-Анне Шлолаут с детския психолог Манфред Дьопфнер.

Първия си въпрос журналистката обвързва с поредица от престъпления, случили се в Германия. Ние също научаваме почти ежедневно за актове на насилие и убийства и съвсем логично започваме да се страхуваме за бъдещето си и това на децата си. А въпросът на г-жа Шлоулаут е:

 - Смятате ли, че броят психично болни хора расте?

-  Като детски психолог не бих искал да давам мнение относно тези случаи и възможните причини, защото нямам достатъчно информация по тях. Но да, вярно е, все повече деца ни посещават в сравнение с изминали години. Все пак има изследвания, според които причината не е в покачването броя на психическите заболявания, а в това че родителите са станали по – чувствителни на тези теми и вече не се притесняват да се обърнат към нас. Това за мен е по-скоро положителен факт.

- Какво може да направи детето психично болно?

- В основата на повечето психични разстройства е една комбинация от генетични и социални предпоставки. Някои деца от самото си раждане са по-податливи на поведенчески или емоционални проблеми. Често към тях се добавят и допълнителни от семейството или от училище, които могат да бъдат много разностранни – възпитателни проблеми, психично натоварване от родителите или проблеми между партньорите са само някои от примерите.

- Има ли деца, които преминават без особени щети през семейни обременяващи ситуации като раздяла, траур, насилие?

- Има деца, които преживяват всички възможни обстоятелства и остават психически здрави. Те са достатъчно силни физически и душевно.

- Има ли психически разстройства, за които човек трябва да е достигнал някакъв етап на развитие?

- Например анорексия, защото при това заболяване детето трябва да има определена представа за тялото си, как да изглежда в идеалния случай. Това се случва най-често през пубертета. За 6-годишните няма значение как изглеждат телата им.

- Анорексията засяга предимно момичета?

-  Да и то все по-рано, защото както пубертетът, така и сексуалността започват да се развиват по-рано. В днешно време все по-често от 11-та година. Момичетата преди 100 години имаха първата си менструация на 16 годишна възраст. Днес 11 – годишните следят за хубавата си фигура.

- В кои обществени слоеве това се наблюдава като тенденция?

- Изследванията показват, че се разпростира във всички прослойки на обществото – както и в академичните среди. И също при надарени деца, в чиито семейства не е практика да се говори за чувства.

- По-лесно ли е за едно дете, което има нужда от помощ, отколкото за един възрастен?

- Не може да се определи толкова лесно. За съжаление психичните разстройства все още са заклеймявани. Когато едно дете лежи в клиника и е тежко болно, тогава казваме: „о Боже, горкото дете“. Когато психиката е болна, се казва: „трябва ти жълта книжка“.

- Защо се получава така?

- Защото обществото и всеки от нас още не е осъзнал и приел, че психически разстройства са болести, които могат да засегнат всеки. Рискът да пострадаме от психическо разстройство в рамките на един човешки живот възлиза на 40%. Трябва да свикнем с мисълта, че психическите разстройства са нещо напълно нормално и са част от живота ни.

- Ако едно дете се разболее, но бива успешно излекувано, съществува ли все пак опасност да пострада отново на по-късен етап?

- Едно дете може да се стабилизира успешно. Въпреки това ако на някой му се е случило в детска възраст да страда от психическо разстройство, има по-голяма вероятност отново да се разболее – но много възможно да не е с тежко протичане.

- Придружават ли родителите децата си на терапии?

- Почти винаги, често идват дори учители и възпитатели. Но се случва да се появят и родители, които казват: Това е детето ми, помогнете му – и изчезват.

- Какво казвате тогава?

- Казвам на родителите, не съм толкова добър, имам нужда от вас мили майка и бащи, за да можем заедно да помислим.

- Кой е по-труден за лекуване детето или родителите?

- Понякога родителите. Ние им препоръчваме понякога да направят една терапия, ако забележим, че родителите са на ръба и са тежко обременени. Децата по принцип са сговорчиви, противопоставят се само, ако се притесняват, че сме дясната ръка на родителите им. Децата и младежите по природа се стремят да са щастливи, здрави и самостоятелни и затова не идват в началото с удоволствие при нас.

- Прекалената любов може ли да натовари детето?

- Когато прекалената любов се комбинира със страхове и ограничения, тогава да. Това може да предизвика толкова силни страхове у децата, че да не искат да ходят на детска градина и училище, защото предимно майките предупреждават, че нещо може да им се случи и че са изложени на големи опасности.

- Това си е случай на родители, които имат нужда от терапия?

- Да, на майките и бащите трябва да им стане ясно, че децата трябва да поемат рискове. Животът от самото си начало е риск. Не можем да предпазим децата си от всички трудности в живота, дори ако силно го желаем като родители.

- Прекалената грижа и страх водят ли до това потомоците да не искат да напускат „хотел мама“?

- Да, това е напълно вероятно. Някои деца развиват страх от раздели, което ние преди малко донякъде дефинирахме. Други имат проблем с мотивацията и често са наричани от родителите си „мързели“.

- Ние системно си възпитаваме мързели?

- Това го наричаме провал поради разглезване. Децата мислят причинно-следствено, защо да правя нещо въобще, което и без това ще бъде свършено. Младежите могат да станат летаргични, без да се напрягат. Те знаят: Ще ми платят. Защо да се мъча.

- Тоест по-скоро да наблегнем на строгото възпитание?

- Не, децата имат нужда от свобода, но от тях трябва и да се изисква. Трябва да се постигне баланс.

- Защо им е толкова трудно на родителите?

- Защото в днешно време има много възможности за изява, така че необходимостта от самоконтрол и самонасърчаване расте. Родителите в днешно време трябва да ограничават децата си там, където границите не са разпознаваеми. Когато нямахме 50 различни телевизионни канала, не беше наложително да забраняваме 48 от тях.

- Възможностите за саморазвитие също са станали много. Какви опасности от психическо натоварване крие това?

- Децата биват насочени в негативна насока, когато поради наличието на много възможности от тях се изисква твърде много. 50% от децата в днешно време кандидатстват във висши училища. Преди години бяха само 15%. Тогава подборът на кандидати се правеше и по-бързо. И просто не всеки се явяваше на изпит. Сега поради високите претенции се изисква твърде много от децата.

- Оправдана ли е тази амбиция на родители към деца?

- Често се предполага, че най-страшният грях на родителите в днешно време е, че не разгръщат потенциала на децата си. На такива родители с удоволствие казвам: който е учил, не винаги е щастлив. Познавам обаче щастливи електричари. Когато баща и майка кажат моето момче е умно дете, но не е задължително да продължи да учи, тогава бързо биват упреквани, че не се интересуват от бъдещето на децата си.

- Какво може да предизвика натискът за постижения и какви психически последствия може да отключи при децата?

- Ако едно дете е на ръба на възможностите си и има нужда от помощ, за да успява буквално да задържи главата си над водата, тогава се учи, че постиженията и изискванията са застрашителни и опасни. Децата не са правилно ориентирани. За тях става ясно: не правя нещо, за да имам успех, а за да избегна неуспеха. Едно фатално развитие.

- Това го обсъждате с родителите?

- Да. Много от тях искат да направят IQ тест на своето дете. Не е лесно да кажеш: поздравления, вашето дете е средно надарено, но би могло да му е трудно да покрие изискванията в училището, което сте избрали, без да положи огромни усилия за това.

- Какъв би бил по-добрият път тогава?

- Да се наблюдават кои са силните страни на детето. Ако има проблеми при писане и четене, най-вероятно е добро в друга област. Всеки човек има слаби страни, но ако сме успешни в някаква сфера, то тогава можем по-лесно да се справим със слабостите си.

- Определен тип възпитание с натиск към постижения би могъл да предизвика страхове у децата. Успешно ли се справят терапиите с тези страхове?

- Страхът сам по себе си не е нещо негативно, защото е важен за оцеляването ни, той ни предупреждава. Ако видим лъв, бягаме, ако е паяк, по-скоро не.

- Пред кои психически разстройства на деца се затрудняват терапевтите?

- Всяко психическо разстройство може да изправи терапевтите пред голямо предизвикателство. Но примерно работата с младежи с така нареченото гранично (бордърлайн) личностно разстройство може да бъде особено натоварваща. Тяхно лечение е удивително, но да стигнеш до края като терапевт е трудно. Един ден те обичат и прегръщат, а не следващия ти казват, че си идиот.

- Могат ли деца да преминат през тежки психически заболявания?

- Децата се справят с невероятни неща, те се наслаждават истински на живота и имат огромна воля за живот. Ние терапевтите обаче за съжаление не сме способни на чудеса.

Превод от немски език: treehouse.bg

Наш превод на интервю с професор Андре Франк Цимпел* - немски психолог и специалист по детско развитие можете да прочетете тук.